Яворов: Символизъм, Любов и Раздвоение в Поезията

Яворовата поезия е част от следосвобожденската литература, или по-точно от символизма. С появата на символизма, което е вторият етап от модернизма, се загърбват темите, свързани с реализма. Тъй като Яворов е личност с множество лица, то и темите му са различни, обхващащи социална, политическа и любовна тематика. Като символист, поетът изразява индивидуалистичен бунт срещу битовизма и затвореността на народа. За творчеството му основна роля играе и самата му съдба. Първоначално, като интересуващ се от политика мъж, темите му обхващат повече политически, дори социални теми. Произведения като „Градушка” и „На нивата” обуславят и темите, свързани с българския фолклор. Като втори етап от творчеството му може да се приеме и идеята за раздвоеността, самотната душа, чието спасение може да е единствено любовта. Мимолетните му авантюри, Лора и Мина, му дават куража и желанието да се впусне в любовната лирика.

Любовта като Вдъхновение и Гибел

Любовта изиграва основна роля в живота на поета, защото тя го вдъхновява, извисява и дори отнема живота му – както душевно, след смъртта на Мина, така и физически, след самоубийството на Лора. Именно тези две жени са в основата на неговото творчество. В лицето на Лора той вижда детето, ангела, топлината, която той не успява да постигне с Мина. Любовта е спасението, чрез което Яворов иска да открие себе си, да се отърве от образа на самотник.

Раздвоението в Творчеството на Яворов

Това, което може да се каже за Яворов, е раздвоение, дори противоположност. Раздвоен е между две жени – едната улегнала, образована, твърда, а другата – малка, наивна, нежна и ранима. Дуалистичният характер се среща и в самите му произведения. Сблъсъкът между добро и зло, между ангел и демон, между вяра и невяра – всичко това го обърква, прави изборът му труден. Ако съдим по творчеството му, определено Мина може да се приеме за основната му муза. Тук отново имаме противоречие – Мина е желание, блян, а Лора е действителност. В стихотворението „Ще бъдеш в бяло”, Яворов описва обекта на своите мечти като ангел, светица, защото тя е дематериализирана. „Ще бъдеш в бяло – с вейка от маслина/ и като ангел в бяло облекло”. Ангелът е недостижим, възвисен. Бялото облекло пък може да се приеме като символ на ново начало, в което да се наложи действителността. Сватбата, като мотив, може да се приеме, че е споменат и в произведението „Пръстен с опал”. За кого всъщност бленува лирическият герой?

„Кристално чиста, като висините сини,

намериха те спяща жаждащи мечти, -

в съня на твоите шестнадесет години

душа те възжела и похити.”

Мина е чиста, възвисена. Телесното тук не играе важна роля. Похотта и плътта са основни идеи, използвани в демоничната, погубващата любовна лирика. Яворов желае да продължи пътя си с Мина, иска да изгради нещо ново, в което да има място само за тях двамата.

„И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.”

Съсипните тук изразяват трудностите, през които лирическият герой се налага да мине, и то не веднъж. Но те не се явяват пречка за него, напротив. Мина е описана като „Вълшебница”, която вместо да му помага – мълчи.

„Душата ти вълшебница мълчи.

Душата ми се мъчи в глад и жажда,

но твоята душа се не обажда,

душата ти, дете и божество…

Мълчание в очите ти царува:

душата ти се може би срамува

за своето вълшебно тържество.”

Мълчание, тишина, тайнственост – това е „детето”, което лирическият герой така желае.

„Две хубави очи.

Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи. “

Очите ѝ са свързани със светлината и музиката, образът на бляна на лирическия герой е възвисен чрез музиката, дори и увековечен.

Тъмната Страна на Любовта

Освен образа на красивата, чистата, духовна любов, Яворов познава и другата страна. Жената за него, от топлина, желание и ласка се превръща в падение, в нещо демонично. Религиозните мотиви се срещат в образа на ангела и демона, в образа на храма, светостта и истинността, искреността на чувствата. Тази любов има и друга страна, в която плътското преобладава, която погубва душата. Ангелът става „Чудовище”, „Проклятие”.

„Чудовище си ти, чудовищно дете

на престъплението и позора,

но дебном тебе са родили те,

далеко и на сатана от взора:

родили гнъс и срам! При твоя вид

тях ужас ги превръща в камен зид.”

Демоничното нахлува в лирическия герой, но той е готов да мине и през ада, за да се докосне до плътта. Има момент, в който любовта се материализира. „Сенки” е преходен период на преминаване към физическо докосване.

Неразбирателството, различните светове, в които живеят – това е възможната причина за:

„Напрегнато ръце се към ръце протягат