Анализ на стихотворението "Заточеници" от Пейо Яворов

Пейо Яворов е един от най-изтъкнатите творци на българската литература. Той оставя огромно творческо наследство в областта на поезията, прозата и драмата. Стихотворенията му разработват многообразни теми в областта на социално-патриотичните идеи и нравствено-философските мотиви. Ранният му период се съсредоточава върху народностните внушения и обективно предметното изразяване. Едно от емблематичните му стихотворения от този период е "Заточеници". Творбата принадлежи към произведенията му с революционно-патриотична тематика. Участието на поета в борбите за освобождението на Македония от турско робство придава по-голяма убедителност на творбите му от този тип.

Съдбата на македонския народ

В своето творчество Яворов се вълнува от съдбата на македонския народ. Разкрива отрицателното си отношение към всяко робство и национална тирания. Поетът издига свободата като висша личностна, национална и общочовешка ценност. Стихотворението "Заточеници" представя драматичното прощаване на група патриоти с родината.

Посвещение и Тематика

Стихотворението е посветено на Тодор Александров - революционер на Македонското движение и близък приятел на поета. Конкретен повод за написването е исторически факт - изпращането на 40 български поборници на заточение в Мала Азия. Стихотворението е елегия. Преобладават чувства на тъга, отчаяние и безнадеждност. Темата на творбата представя трагичното сбогуване с родината. Трогателни и мъчителни са тези последни мигове на раздяла за осъдените на заточение българи. Образите на тези български герои внушават идеята за патриотизъм, героизъм, национална отговорност и жертвоготовност. Лирическият герой в стихотворението е обществения образ на заточениците. Разкриват се техните чувства, преживявания, вълнения и настроения.

Структура и анализ на строфите

Стихотворението "Заточеници" е разделено в пет строфи.

Първа строфа:

В първа строфа е представена пейзажна картина на морския залез. - цитат -

Отплаването е спокойно и поставя темата за прощаването. Откъсването от родния бряг е ситуирано във времето на залеза до настъпването на нощта. Великолепният морски залез с озарените от последните слънчеви лъчи и алещите вълни, се превръща в тягостна картина на раздялата.

Втора строфа:

Във втора строфа са представени географските пространства на родината, които се превръщат в спомен - цитат -

Заточениците са изгубили надежда, че ще видят отново родината си. Художествените образи на родното задълбочават тъжното настроение в душите на героите. Те са символи на мъката по родната земя и близки. Това е образът на България, превърнат в спомен, извисен и красив.

Трета строфа:

В центъра на творбата, трета строфа съчетава сблъсъка на противоположните чувства. Първите четири стиха изразяват яростта, идваща от спомена за предателството и омразата към врага заклет. - цитат - Авторът е използвал инверсии и апосиопеза. Заточениците съжаляват, че не са успели да осъществят националния идеал. Изказват искрено съжаление, че не могат да дадат себе си в жертва за отечеството си. Идеята за светостта на родината е потвърдена - наречена с топлината на епитета свидна, а нейните предели - свят олтар.

Четвърта строфа:

В четвъртата строфа отново е описана пейзажна картина. - цитат -

Паднала е тъмна нощ. В унисон с това се представя познатия мотив за отдалечаването и отчаяното прощаване с родното. Корабът, който отвежда бунтовниците, лети. Последните силуети на скъпото, родното са отново под знака на какралното - чутния Атон е последната светиня на българското, която се мярка пред очите на изганиците. Морето е безкрайна шир, в която няма видими пътища, не остават следи и това буди страх у заточениците, че няма отново да видят родината си.

Пета строфа:

Последната пета строфа носи обобщаващия драматизъм за стихотворението. Повторението за сетен път е заредено с предчувствие за най-страшното - смъртта. Героите са с угаснал взор. Сърцата им са препълнени с отровата на горчивата скърб и накипели сълзи. Финалният възглас "Прощавай, роден край!" е категоричен знак за раздялата на героите с родината.

Заключение

Елегията "Заточеници" от Яворов е интимна изповед на човешките души, обхванати от носталгия по родината. Творбата е поетичен израз на страдание и обич към поробеното отечество. У заточениците ще остане светлия спомен за родното.