История на европейската интеграция и съвременна Европа: Въпроси и отговори

Въпроси и отговори по история на европейската интеграция и международните отношения

1. Аргументи на Калерги за европейска федерация и проектът „Паневропа“

Въпрос: Два аргумента на Калерги за създаване на европейска федерация. Кои държави са изключени от проекта „Паневропа“? През коя година е публикуван проектът?

• Изоставане в развитието на Европа в сравнение със СССР и САЩ.
• Предлага държавите в Европа да изпратят ръководители на европейска конференция, където да предлагат идеи за арбитраж.
• Испания и Турция са изключени.
• Година на публикуване: 1923 г.

2. Отхвърляне на членството в ЕОВС от Великобритания

Въпрос: Три причини за отхвърлянето на членство в ЕОВС от Великобритания. Кой е първият председател на Върховния орган (ВО) на ЕОВС?

• Нежелание за отдаване на суверенитет.
• Приятелски и специални отношения със САЩ.
• Самовъзприемане като трета велика сила и нежелание за влизане в съюз.
• Първи председател на ВО на ЕОВС: Жан Моне.

3. Европейската политическа общност (ЕПО) и Декларацията на Шуман

Въпрос: Две цели за създаване на ЕПО. През коя година е представен проектът? Какво е предложението в Декларацията на Шуман?

• Създаване на обща външна политика и централизирано политическо управление.
• Демократични изменения на проекта за Европейска отбранителна общност (ЕОО).
• Предложение в Декларацията на Шуман: създаване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС).
• Година на представяне: 1953 г.

4. Виждания за икономическа интеграция след провала на ЕОО и ЕПО

Въпрос: Трите основни виждания за европейска икономическа интеграция след провала на ЕОО и ЕПО и с кого са свързани? Какво е решението на конференцията в Месина (1955 г.)?

• Холандският възглед на Бейен за създаване на общ пазар.
• Германският възглед на Ерхард за зона за свободна търговия.
• Моне предлага секторна интеграция.
• Решение на конференцията в Месина: решение за създаване на ЕИО и ЕВРАТОМ.

5. Състав на Върховния орган на ЕОВС

Въпрос: Какъв е съставът на ВО на ЕОВС в „Малката Европа“?

• 9 членове – по един представител на национално правителство, като Франция и Германия имат по двама; деветият член се номинира от останалите осем.
• Първи председател: Жан Моне.

6. Ветото на Шарл де Гол срещу Великобритания

Въпрос: Три аргумента на Де Гол за отхвърляне на британската молба за членство в ЕИО. През коя година е това?

• Великобритания ще бъде „Троянски кон“ на САЩ.
• Вмешателство и проблеми с Общата селскостопанска политика (ОСП).
• Разрушаване на съюза между Франция и Германия, тъй като Германия може да се преориентира към Великобритания.
• Година: 1963 г. / 1967 г. (окончателно отпада ветото след оставката му през 1969 г.).

7. Първо разширяване на ЕИО

Въпрос: Три последици от първото разширяване на ЕИО и новоприетите страни.

• Държавите членки се увеличават от 6 на 9.
• Нараства населението на Общността.
• Повишава се икономическото влияние на ЕИО.
• Новоприети страни: Ирландия, Великобритания, Дания (1973 г.).

8. Европейска валутна система (ЕВС) и Комисията Дженкинс

Въпрос: Три основания на Комисията Дженкинс за иницииране на изграждането на ЕВС? През коя година започва създаването на валутната змия?

• Задълбочаване на интеграцията.
• По-голяма стабилност на валутите в ЕО.
• Преодоляване на напрегнатите отношения между индустриалните държави.
• Създаване на валутната змия: 1972 г. (а решението за ЕВС е от 1978 г., стартира 1979 г.).

9. Предложенията на Жак Делор (1985 г.)

Въпрос: Три предложения на Жак Делор за реактивиране на интеграционния процес през 1985 г. Кое от тях е прието от всички?

• Завършване на единния вътрешен пазар – прието от всички.
• Обща отбранителна политика.
• Обща валута.

10. Френските опасения от обединението на Германия

Въпрос: Три проблема, които германското обединение би донесло според Франция. През коя година членовете на ЕП са избрани директно?

• Необходимост от ново обвързване на обединена Германия към ЕО.
• Загуба на доминиращото политическо влияние на Франция.
• Предимства за Германия поради силната германска марка и стабилната финансова система.
• Първи директни избори за ЕП: 1979 г.

11. Британската подкрепа за Източното разширяване

Въпрос: Две причини за британската подкрепа на Източното разширяване на ЕС. През коя година е голямото разширяване и кои са новите членове?

• Забавяне и разреждане на задълбочаването на интеграционния процес.
• Новите държави членки ще затруднят евентуалното създаване на централизирана европейска федерация.
• Година: 2004 г.
• Нови членове: Естония, Литва, Латвия, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения (както и Кипър и Малта).

12. „Остатъците от Амстердам“ и Договорът от Амстердам

Въпрос: Три институционални въпроса, включени в остатъците от Амстердам. През коя година е подписан Договорът от Амстердам?

• Намаляване и фиксиране на състава на Европейската комисия.
• Преразпределение на гласовете в Съвета на ЕС.
• Разширяване на областите на гласуване с квалифицирано мнозинство.
• Година на подписване: 1997 г.

13. Германски предложения за бъдещето на Европа (2000 г.)

Въпрос: Три германски предложения в дебата за бъдещето на европейския проект през 2000 г. (речта на Йошка Фишер):

• Създаване на гравитационен център (авангардна група) в ЕС.
• Създаване на обща Европейска конституция.
• Повишаване на правомощията и ролята на Европейския парламент.

14. Политически живот през „Златните години“ и Германското чудо

Въпрос: Две характеристики на политическия живот в демократичните европейски страни от периода „Златни години“. Кой национален случай и по какъв начин потвърждава твърденията?

• Стабилност на институциите и формиране на социална държава.
• Германското чудо: При управлението на Конрад Аденауер доходите в Германия значително нарастват, валутата става сред най-стабилните; установява се социално пазарно стопанство (либерален пазар с принципи на социално съзнание).

15. Характеристики на плановата непазарна икономика в социалистическия лагер

Въпрос: Три характеристики на непазарната икономика, изградена в страните от сателитната зона на СССР.

• Държавен монопол върху външната и вътрешната търговия.
• Централизирано планиране чрез изготвяне на петилетни планове.
• Пълно подчиняване на сателитите на съветските нужди (като България остава най-верният и зависим икономически сателит).

16. Разведряването в Студената война и Доктрината „Брежнев“

Въпрос: Три европейски ефекта от „разведряването“ в рамките на Студената война. За какво се отнася Доктрината „Брежнев“?

• Постигане на мирно съвместно съществуване между двете системи.
• Принцип за ненамеса във вътрешните работи и признаване на границите (Хелзинкски процес).
• Поставяне на въпроса за спазването на човешките права.
• Доктрината „Брежнев“: Концепция за ограничен суверенитет, разрешаваща военна намеса на страните от Варшавския договор при заплаха за социализма.

17. Преходът към демокрация в Португалия

Въпрос: Две от основните движещи сили на прехода от авторитаризъм към демокрация в Португалия. През коя година започва преходът?

• Студентски и граждански протести.
• Профсъюзни и офицерски движения (Движение на въоръжените сили).
• Приета е либерално-демократична конституция с ограничени правомощия на президента.
• Начало на прехода: 1974 г. (Революцията на карамфилите).

18. Държавна намеса в икономиката между двете световни войни

Въпрос: Три практики за държавна намеса в икономическия живот на европейските страни между двете световни войни. В коя страна започва най-рано?

• Колективизация и национализация.
• Икономически дирижизъм.
• Пряк контрол върху търговията, цените, финансите и пазара.
• Най-ранно прилагане: Русия / СССР.

19. Стабилизация на Ваймарската република и терминът „ваймаризация“

Въпрос: Характеристики на периода на стабилизация във Ваймарската република. Какво е „ваймаризация“?

• Период на стабилизация: 1923–1929 г.
• Въвеждане на нов валутен режим (рентна марка), който спира хиперинфлацията.
• Мирна ревизия и дипломатическа интеграция (Договорите от Локарно).
• Ваймаризация: Разпадане на политическия център, радикализация на масите и състояние на скрита гражданска война.

20. Стратегически възможности пред френската външна политика след ПСВ

Въпрос: Три стратегически възможности пред френската външна политика след Първата световна война. Коя от тях донася търсения резултат?

• Изграждане на санитарен кордон и антигермански съюзи в Източна Европа („Малка Антанта“).
• Помирение и сближаване с Германия (което временно осигурява стабилност и сигурност).
• Разпокъсване и териториално отслабване на Германия на слабо свързани съставни единици.

21. Стопанско възстановяване на Западна Европа след ВСВ

Въпрос: Четири практики за национално стопанско възстановяване след Втората световна война в Западна Европа.

• Финансова помощ по плана „Маршал“.
• Създаване на договорна рамка за либерализиране на търговията.
• Въвеждане на свободна валутна конвертируемост.
• Прилагане на кейнсиански принципи и активно държавно стимулиране на стопанството.

22. Преход към социализъм от съветски тип в Източна Европа

Въпрос: Три предпоставки за преход към социализъм от съветски тип в източноевропейските общества. Хронологични рамки на налагането му?

• Геополитическото разделяне на Изток и Запад след ВСВ и съветската окупация.
• Преобладаващо аграрен характер на икономиките в Източна Европа.
• Закъсняло и слабо развитие на капиталистическите пазарни институции.
• Хронологични рамки: 1945–1949 г.

23. Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ)

Въпрос: Три предпоставки за създаване на СИВ. Какви са софийските принципи, приети от СИВ през 1949 г.?

• Осигуряване на икономически контрол на СССР над сателитите.
• Реакция и противопоставяне на СССР спрямо плана „Маршал“.
• Ограничаване на контактите и връзките между социалистическия лагер и Западна Европа.
• Софийски принципи (1949 г.): Обединяване и споделяне на научно-техническите постижения и безвъзмездна обмяна на документация и опит между държавите членки.

24. Преход към демокрация в Германия и Италия след ВСВ

Въпрос: Разликата между германския и италианския преход към демокрация след ВСВ. Коя е управляващата партия и кой е първият канцлер на ФРГ? Какво представлява Доктрината „Халщайн“?

• Разлика: Преходът в Германия се извършва под силен натиск и пряко ръководство на външни фактори (съюзническите окупационни сили), докато в Италия водеща роля имат вътрешните политически сили.
• Управляваща партия и канцлер: Християндемократически съюз (ХДС) с първи канцлер Конрад Аденауер.
• Доктрина „Халщайн“: Принцип във външната политика на ФРГ, според който Бон прекъсва дипломатически отношения с всяка държава, признала ГДР (с изключение на СССР).

25. Доктрината „Труман“ и политиката на възпиране

Въпрос: Две задачи на концепцията за сдържане/възпиране в контекста на Студената война. Кой и кога я формулира?

• Предотвратяване на съветската териториална експанзия и комунистическото разпространение.
• Осигуряване на защита и военна/икономическа подкрепа за свободните държави.
• Автор и година: Хари Труман, 1947 г.

26. Инструменти на съветизацията в Източна Европа

Въпрос: Три инструмента на СССР за осигуряване на преход към социализъм от съветски тип. Хронологични граници?

• Масирана идеологическа пропаганда.
• Политически чистки, репресии и съдебни процеси.
• Внедряване на съветски съветници в ключовите държавни и силови структури.
• Хронологични граници: Втората половина на 40-те години на XX век.

27. Желязната завеса

Въпрос: Какво представлява „Желязната завеса“?

• Политическото, идеологическото и физическото разделение на Европа на два блока (Източен под влиянието на СССР и Западен под егидата на САЩ).
• Терминът придобива глобална популярност след речта на Уинстън Чърчил във Фултън през 1946 г.

28. Възстановяване на европейския ред след Първата световна война

Въпрос: Четири фактора, възпрепятстващи възстановяването на европейския икономически ред след ПСВ преди Голямата депресия:

• Политически грешки и компромиси при конструирането на Версайската мирна система.
• Прекомерните репарационни претенции на Франция и Великобритания спрямо Германия.
• Галопиращата инфлация и дълговата задлъжнялост.
• Преначертаването на границите, водещо до разпадане на утвърдени пазари и загуба на територии.

29. Характеристики на тоталитарната политическа система

Въпрос: Четири характеристики на тоталитарната политическа система (ляв и десен тоталитаризъм):

• Наличие на монополна, монистична официална идеология.
• Масов терор и развит апарат за репресии.
• Пълен монопол върху медиите, културата и комуникациите.
• Еднопартийна система с йерархична масова организация, слята с държавата.

30. Политика на умиротворяване и Пактът „Рибентроп-Молотов“

Въпрос: Две причини за провеждане на политика на умиротворяване от победителките след ПСВ. Какво представлява Пактът „Рибентроп-Молотов“?

• Вътрешни противоречия и несъвършенства на Версайско-вашингтонската система.
• Липса на обща воля и стремеж на всяка цена да се избегне нов опустошителен военен конфликт.
• Пактът „Рибентроп-Молотов“: Договор за ненападение между Германия и СССР от 1939 г., съдържащ таен допълнителен протокол за подялба на сфери на влияние в Източна Европа.

31. Молбата на Великобритания за ЕИО и Договорът за сливане

Въпрос: Три аргумента на Великобритания за подаване на молба за членство в ЕИО. За какво се отнася Договорът за сливане от 1965 г.?

• Влошаване на националните икономически показатели и изоставане спрямо Шесторката.
• Намаляващо икономическо значение на търговията със страните от Британската общност.
• Валутни затруднения и кризи със стерлинга.
• Договор за сливане (1965 г.): Създава единен Съвет и единна Комисия за трите съществуващи общности (ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ).

32. Европейско политическо сътрудничество (ЕПС)

Въпрос: Каква е целта на ЕПС? Какъв е механизмът на ЕК и ЕП за влияние? Кога е представен Докладът „Давиньон“? За какво се отнася Люксембургският компромис?

• Цел на ЕПС: Координиране на външната политика между държавите членки.
• Роля на институциите: Процесът е изцяло междуправителствен; ЕК първоначално е изключена от намеса, а ЕП няма правомощия за парламентарен контрол.
• Доклад „Давиньон“: Представен през 1970 г.
• Люксембургски компромис (1966 г.): При гласуване в Съвета, когато са засегнати много важни национални интереси, държавите търсят консенсус и не прилагат гласуване с мнозинство (фактическо право на вето).

33. Меморандумът „Бриан“

Въпрос: Две критики към Меморандума „Бриан“ от европейските правителства. Кои държави са изключени? През коя година е разпространен?

• Променен международен контекст след икономическия крах от 1929 г.
• Неизяснени отношения и дублиране на функциите с Обществото на народите (ОН).
• Изключени държави: СССР и Турция.
• Година: 1930 г.

34. Инициирането на ЕОВС от Франция

Въпрос: Три причини за инициирането на плана за ЕОВС от Франция. През коя година е учредена?

• Възникването на ФРГ и необходимостта от контрол върху германското производство на въглища и стомана в Рурския басейн.
• Съветската заплаха и Студената война („руският въпрос“).
• Стремеж към първа практическа стъпка към обединена европейска федерация.
• Година на учредяване: 1951 г. (Парижки договор, влиза в сила 1952 г.).

35. Участието на ФРГ в ЕОО и планът „Плевен“

Въпрос: Три условия на Конрад Аденауер за участие на ФРГ в ЕОО. За какво се отнася планът „Плевен“?

• Сключване на равен международен договор за отбрана.
• Премахване на окупационния статут и възстановяване на суверенитета на Германия.
• Пълно равноправие на германските военни контингенти с останалите.
• Планът „Плевен“: Френска инициатива от 1950 г. за създаване на обща Европейска отбранителна общност (ЕОО).

36. Италия и създаването на ЕИО

Въпрос: Две причини за участието на Италия в ЕИО. Кога е сключен договорът за ЕИО? Кой договор не е учредителен за Европейските общности?

• Осигуряване на свободно движение на работна ръка за намаляване на високата безработица.
• Регионално развитие и кохезия за преодоляване на изоставането на италианския Юг.
• Сключване на Римския договор: 1957 г. (влиза в сила 1958 г.).
• Неучредителен договор за първоначалните Общности: Договорът за Европейския съюз (ДЕС / Маастрихт 1992 г.).

37. Съветът на министрите на ЕОВС

Въпрос: Какъв е съставът на Съвета на министрите на ЕОВС? С какво се отличава от класическите международни институции? Кой е първият председател на Върховния орган?

• Състав: По един представител от правителството на всяка от шестте държави членки.
• Разлика: Ограничени правомощия спрямо наднационалния Върховен орган, като ролята му е предимно да хармонизира националните политики с наднационалните решения.
• Първи председател на ВО: Жан Моне.

38. Проектодоговорът на Алтиеро Спинели (1984 г.)

Въпрос: Две предпоставки за съставянето на Проектодоговора за ЕС (1984 г.). Коя институция го подготвя? Чия е концепцията за „Европа на отечествата“?

• Стремеж към преодоляване на евросклерозата и федерализация на Европа.
• Необходимост от институционален и политически съюз с наднационален характер.
• Подготвяща институция: Европейският парламент.
• Концепцията „Европа на отечествата“: Принадлежи на Шарл де Гол (често припознавана и от Маргарет Тачър в нейния суверенистки възглед).

39. Програмата „Единен европейски пазар 1992“ на Жак Делор

Въпрос: Три области за паралелен прогрес според Жак Делор за реализиране на програмата до 1992 г. През коя година е подписан ЕЕА?

• Завършване на вътрешния пазар (свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора).
• Изграждане на икономически и валутен съюз.
• Развитие на социалното измерение и сближаване (социална политика).
• Подписване на Единния европейски акт (ЕЕА): 1986 г.

40. Четвъртото разширяване на Европейския съюз

Въпрос: Три последствия от четвъртото разширяване на ЕС. Кога е извършено и кои са новите членове?

• Държавите членки се увеличават от 12 на 15.
• Значително се увеличава икономическият, финансовият и бюджетният капацитет на Съюза (нетни донори).
• Създават се институционални и финансови предпоставки за подготовка на следващото голямо Източно разширяване.
• Година: 1995 г.
• Нови държави: Австрия, Финландия, Швеция.

41. Срещата на Европейския съвет в Мадрид (1995 г.) и ИВС

Въпрос: Три решения на Европейския съвет в Мадрид (1995 г.) относно Икономическия и паричен съюз. Кои държави не се присъединяват към еврозоната през 1999 г.?

• Потвърждаване на спазването на маастрихтските критерии за конвергенция.
• Договаряне за ръководството на бъдещата ЕЦБ (Вим Дуйзенберг и последващо поемане от Жан-Клод Трише).
• Официално приемане на името на общата валута – „евро“.
• Държави извън еврозоната през 1999 г.: Великобритания, Дания (с клаузи за отказ), Швеция и Гърция (непокрила критериите първоначално).

42. Конфронтацията Изток–Запад след Втората световна война

Въпрос: Четири събития, илюстриращи нарасналата конфронтация между Изтока и Запада:

• Кризата за черноморските проливи между СССР и Турция (1946 г.).
• Иранската криза (1946 г.).
• Речта на Уинстън Чърчил за „спускането на желязната завеса“ във Фултън.
• Промяната на границите на държавите в Източна Европа и блокадата на Берлин (1948–1949 г.).

43. Фашистката корпоративна система

Въпрос: Две цели на фашистката корпоративна система. Разлика между корпорация и синдикат? Какво е фашизмът?

• Замяна на парламентарното представителство с корпоративно.
• Централизиране на държавния контрол над икономиката и премахване на стачките.
• Разлика: Корпорацията събира принудително работници и работодатели под контрола на държавата, докато синдикатът представлява независимите трудови интереси на работниците.
• Фашизъм: Тоталитарна политическа идеология, отричаща либералната демокрация в името на култа към държавата и вожда.

44. Авторитарни режими в Източна Европа в междувоенния период

Въпрос: Четири предпоставки за налагането на авторитарни режими в Централна и Източна Европа между войните:

• Неспособност на младите демокрации да интегрират етнически и регионално разнородни общности.
• Слаби и неефективни държавни институции.
• Широко разпространена корупция във властта.
• Прекомерна партийна фрагментация и чести правителствени кризи.

45. Дефекти на Версайско-вашингтонската система

Въпрос: Три структурни дефекта на Версайско-вашингтонската система. Коя от победителките остава разочарована?

• Икономически недалновидни и тежки репарации, водещи до реваншизъм.
• Наказателен и унизителен характер спрямо победените страни.
• Непоследователно прилагане на принципа за национално самоопределение.
• Разочарована сила: Италия („опорочената победа“).

46. Планът „Маршал“

Въпрос: Два резултата от плана „Маршал“. През коя година е оповестен и коя организация служи за негов инструмент?

• Бързо стопанско възстановяване и индустриален растеж на страните от Западна Европа.
• Възпиране на комунистическото политическо влияние в Западна Европа.
• Година: 1947 г. (прилага се от 1948 г.).
• Инструмент: Организацията за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС).

47. Тежести на социалистическото наследство при прехода към пазар

Въпрос: Четири компонента на социалистическото наследство, затруднили прехода към пазарна икономика:

• Деформирана, централизирано определяна ценова система.
• Огромен доминиращ дял на нерентабилния държавен сектор.
• Хронични структурни дефицити в държавния бюджет и външен дълг.
• Липса на законова и институционална рамка за частна собственост и конкуренция.

48. Значението на НАТО след Студената война и разпускането на СИВ

Въпрос: Три причини за препотвърждаване значението на НАТО след края на Студената война. През коя година се разпуска СИВ?

• Появата на нови регионални и етнически конфликти в Европа (Югославия).
• Нуждата от гарант за сигурността и преход към демокрация в Централна и Източна Европа.
• Преструктуриране на функциите на алианса към управление на кризи и мироопазване.
• Година на разпускане на СИВ: 1991 г.

49. Икономически характеристики на „Златните тридесет“

Въпрос: Три икономически характеристики на периода „Златните години“ (Les Trente Glorieuses). Кога протича той?

• Устойчиво ниски нива на безработица (пълна заетост).
• Бърз ръст на производителността на труда и индустриална модернизация.
• Висок и непрекъснат растеж на БВП.
• Хронологични рамки: 1945–1975 г.

50. Социални трансформации през „Златните години“ и ГДР

Въпрос: Три социални промени в демократичните европейски държави през „Златните години“. Каква е спецификата на икономиката на ГДР?

• Значително повишаване на покупателната способност и стандарта на живот.
• Разцвет на държавата на благоденствието (welfare state) и скок на социалните разходи.
• Образователна революция и масов достъп до висше образование.
• Специфика на ГДР: Най-развитата технологично и индустриално икономика в целия Източен блок.

51. Брежневският застой

Въпрос: Три характеристики на политическия и икономическия живот през периода на застоя при Леонид Брежнев. Кога протича той?

• Икономическа стагнация и спад на производителността.
• Натрупване на външни дългове в конвертируема валута.
• Неспособност за преход от екстензивно към интензивно и високотехнологично развитие.
• Хронологични рамки: 1964–1982 г.

52. Третото (Южно) разширяване на ЕИО

Въпрос: Последици от южното разширяване на ЕИО. През кои години се осъществява и кои са новите държави?

• Задълбочаване на институционалните различия и нужда от реформа на гласуването.
• Разширяване на геополитическия хоризонт и връзки с Латинска Америка и Средиземноморието.
• Увеличаване на социално-икономическата диспропорция чрез приемане на по-бедни аграрни страни.
• Години и държави: 1981 г. – Гърция; 1986 г. – Испания и Португалия.

53. Британската опозиция срещу Общата селскостопанска политика (ОСП)

Въпрос: Три мотива за отрицателната британска позиция относно ОСП. През коя година Великобритания се присъединява към ЕИО?

• Обединеното кралство разполага с малък и високопродуктивен аграрен сектор и получава минимални субсидии.
• По-високи мита и ограничения за евтиния внос на храни от Общността на нациите (Комонуелт).
• Висока нетна вноска в бюджета на Общността чрез ДДС и митнически постъпления.
• Година на присъединяване: 1973 г.

54. Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)

Въпрос: Две причини за трудностите пред ефективната ОВППС. Какъв е принципът на вземане на решения? Кога е подписан Договорът за ЕС (Маастрихт)?

• Нежелание на държавите членки да отстъпват суверенитет в областта на външната политика и отбраната.
• Разнопосочни геополитически приоритети („Европа на различни скорости“).
• Принцип на вземане на решения: Междуправителствен метод чрез единодушие.
• Договор за ЕС: Подписан през 1992 г., влиза в сила на 1 ноември 1993 г.

55. Френските притеснения от Източното разширяване

Въпрос: Причини за съпротивата на Франция спрямо разширяването на ЕС на изток. През коя година стартират преговорите с първата група страни?

• Опасения за преразпределение на фондовете по ОСП в полза на аграрните страни от Централна и Източна Европа.
• Намаляване на средствата за кохезия за съществуващите по-слабо развити региони в Общността.
• Геополитическо изместване на центъра на тежестта на ЕС в полза на Германия.
• Начало на преговорите: Отворени през 1998 г. (след срещата в Люксембург 1997 г.) с Чехия, Полша, Унгария, Словения, Естония (както и Кипър).

56. Икономическата криза от 70-те години и създаването на Г-7

Въпрос: Три причини за икономическата криза в западните държави от средата на 70-те години. През коя година е създадена групата Г-7?

• Валутна криза след разпадането на Бретънуудската система (1971–1973 г.).
• Първият петролен шок (1973–1974 г.).
• Структурна криза и поява на явлението стагфлация.
• Създаване на Г-7: 1975 г.

57. Българският социалистически режим и Москва

Въпрос: Три аргумента по въпроса: Беше ли пълното обвързване с Москва печеливша стратегия за българския комунистически режим?

• България натрупва непосилен външен дълг във валута през 80-те години.
• Страната изостава технологично спрямо световния напредък заради затворените пазари.
• Необходимите пазарни и структурни реформи системно се отлагат поради съветската политическа зависимост.

58. Разведряване в Студената война и особеност на полския социализъм

Въпрос: Три събития, довели до деескалация на напрежението в рамките на Студената война. Каква е спецификата на полския социализъм?

• Краят на Корейската война (1953 г.).
• Женевската среща на върха (1955 г.).
• Разрешаването на Карибската криза (1962 г.).
• Специфика на полския социализъм: Ограничена колективизация (запазване на частната собственост върху земеделската земя) и силна позиция на Римокатолическата църква.

59. Упадъкът на социалистическата система през 80-те години

Въпрос: Три характеристики на упадъка на комунистическите режими през 80-те години. Кога поема властта Михаил Горбачов?

• Тежка икономическа и финансова криза, съпроводена с дефицит на стоки.
• Рязък спад в реалния жизнен стандарт на населението.
• Криза на доверието в марксистко-ленинската идеология.
• Поемане на властта от Горбачов: 1985 г.

60. Структурна адаптация в европейските икономики през 90-те години

Въпрос: Четири ефекта от структурната икономическа адаптация в Европа през 90-те години:

• Рязко свиване на заетостта в селското стопанство.
• Деиндустриализация и преструктуриране на тежката индустрия.
• Значителен ръст и доминиране на сектора на услугите (третичен сектор).
• Масово внедряване на информационните и комуникационните технологии.

61. Трудности при прехода към демокрация в Източна Европа

Въпрос: Три фактора, затрудняващи прехода към демокрация в бившите комунистически страни. Къде се формира първото некомунистическо правителство през 1989 г.?

• Липса на исторически демократични традиции и върховенство на закона.
• Дефицит на институционален и държавен капацитет за реформи.
• Деформирана политическа култура и липса на развито гражданско общество.
• Първо некомунистическо правителство: Полша (кабинетът на Тадеуш Мазовецки, август 1989 г.).

62. Германската подкрепа за Източното разширяване

Въпрос: Три причини за силната германска подкрепа за Източното разширяване на ЕС. През коя година започват преговорите за членство с България?

• Опитът и прецедентът с интеграцията на бившата ГДР.
• Силни икономически и търговски интереси на германския бизнес в региона.
• Желание за стабилност по източната граница и възстановяване на традиционните връзки в Централна Европа.
• Старт на преговорите с България: 2000 г.

63. Бялата книга за европейското управление (2001 г.)

Въпрос: Три предложения и насоки в дебата за бъдещето на проекта съгласно Бялата книга на Европейската комисия от 2001 г.:

• Подготовка за дебат по Европейска конституция.
• Засилване на европейската идентичност и гражданското участие чрез структурен диалог с неправителствения сектор.
• По-добро регулиране и хармонизация на нормите в рамките на ЕС.

64. Доктрината „Рейгън“

Въпрос: Три средства за реализиране на Доктрината „Рейгън“. Кога е прилагана?

• Технологично ембарго и строг контрол над трансфера на технологии към соцлагера.
• Мащабно финансово и технологично превъоръжаване (вкл. Инициативата за стратегическа отбрана).
• Активна информационна кампания и дипломатически натиск за човешки права.
• Период на управление: 1981–1989 г.

65. Вашингтонският консенсус

Въпрос: Три препоръчителни мерки според Вашингтонския консенсус за извършване на преход към пазарно стопанство. С кого се свързва „шоковата терапия“ в Полша/Русия?

• Мащабна приватизация на държавните предприятия.
• Либерализация на търговията и насърчаване на преките чуждестранни инвестиции.
• Фискална дисциплина, макроикономическа стабилизация и помощ от МВФ за овладяване на инфлацията.
• Забележка: Шоковата терапия в Източна Европа е формулирана от Джефри Сакс и Лешек Балцерович (в Полша) и Егор Гайдар (в Русия).

66. Позицията на ОССЕ след Студената война

Въпрос: Три причини за спада в значението на ОССЕ след края на Студената война. Кога се разпуска Варшавският договор?

• Липса на ефективни инструменти за налагане на санкции и принудителни мерки.
• Сложна междуправителствена рамка с голям брой участници.
• Принципът на консенсус (единодушие), който често блокира вземането на решения.
• Разпускане на Организацията на Варшавския договор (ОВД): 1991 г.

67. Социалната държава и корпоративизмът в Западна Европа

Въпрос: Три предпоставки за изграждане на социалната държава след ВСВ. Какво означава „неокорпоративизъм“ в този контекст?

• Развитие на свободната търговия и висок устойчив икономически растеж.
• Относителна финансова стабилност и ниска инфлация.
• Поддържане на високи нива на заетост.
• Корпоративизъм: Институционализирана тристранна система за социален диалог, основана на сътрудничество между държавата, работодателските организации и синдикатите.

68. Френско-германски различия относно Икономическия и паричен съюз (ИПС)

Въпрос: Две разлики между германското и френското виждане за функционирането на ИПС. През коя година са пуснати в обращение банкнотите и монетите евро? Кой е първият председател на ЕЦБ?

• Германия настоява за напълно независима централна банка по модела на Бундесбанк, докато Франция желае политически контрол и икономическо правителство.
• Германия изисква спазване на строги критерии преди въвеждането на валутата, докато Франция цели ускорен процес по институционално структуриране.
• Въвеждане на еврото в налично обращение: 1 януари 2002 г. (безналично от 1999 г.).
• Първи председател на ЕЦБ: Вим Дуйзенберг.

69. Преговорите на ЕС със страните от ЦИЕ и Механизмът за сътрудничество и проверка

Въпрос: Две проблемни преговорни глави между ЕС и страните от Централна и Източна Европа. За кои страни и кога е въведен Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП)?

• Приватизация, преструктуриране на предприятията и държавна помощ (конкуренция).
• Правосъдие и вътрешни работи, съдебна реформа и борба с корупцията.
• Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП): Въведен за България и Румъния при присъединяването им през 2007 г.