Съединението на България през 1885 г.: Хронология и Последици

1. БТЦРК

Неуспешните опити за съединение подготвят нацията за предстоящото обединение на двете Българии. На 10 февруари 1885 г. в Пловдив се образува Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция. Комитетът възнамерява да съдейства за вдигане на въстание в Македония. Главната цел е свалянето на източнорумелийското правителство и съединяването на Източна Румелия с Княжество България под скиптъра на Александър I.

2. Да живее Съединението!

Съединението е предвидено за 15-20 септември, но е провъзгласено на 6 септември. Временното правителство кани княз Александър I да признае Съединението и той го приема с манифест на 9 септември. Съединението нанася първия удар на Берлинския диктат и е първата успешна стъпка към национално обединение. България се превръща в балканска сила.

3. Заплаха за Съединението

Българите са разочаровани, когато Русия изразява неодобрението си от направеното дело. Англия се обявява в защита на Съединението, за да елиминира руското влияние в България. Сърбия е против уголемяването на съседката й и иска териториални компенсации. Гърция също е против. Румъния и Черна гора са благосклонни към Съединението. Султанът се кани да възстанови нарушеното статукво, но Русия и другите велики сили го предупреждават да се въздържа. Той обаче използва това напрежение и слага ръка върху Кърджали. Крал Милан стяга сръбската армия за война.

4. Сръбско-българската война

На 2 ноември 1885 г. около 62 000 сръбски войници прекосяват българската граница. Сръбската армия се насочва по направлението Ниш-София с цел да превземе столицата. Тимошката армия се отправя по направлението Видин-Белоградчик с цел да превземе Видинската крепост. На извънредно свикан съвет се решава главното сражение да бъде при Сливница. Там в тридневните боеве се разплита възелът на войната. Боевете стигат връхната си точка на 7 ноември и вечерта завършват с разгром на сърбите. Освободени са няколко села. На северния фронт сърбите напредват към Видин, а българите отстъпват към Видинската крепост. Сръбската армия там е по-многобройна от българската. Княз Александър I е решен да изтласка всички вражески войски от България и да навлезе в Сърбия. Българите се насочват към Ниш, но са изправени пред ултиматум от Великите сили. Князът се подчинява и на 16 ноември спира настъплението.

5. Извоюваното признание

На 19 февруари 1886 г. е подписано примирието между България и Сърбия. На 24 март 1886 г. е подписан Топханенският акт, с който официално е прието Съединението. Османската империя получава Кърджали и селата по долината на р. Въча.